Създаването на текуща информация за осъществяваната от търговеца дейност е едно от задълженията по отношение воденето на търговските книги. Така чл. 53 от търговския закон предписва: "Всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Това движение се регистрира в хронологичен ред". Значението на текущото счетоводство се свежда до следните две основни направления:

1. Създаване на информация в хронологически и в систематизиран вид за всички сделки на търговеца, които оказват влияние върху неговото имуществено и финансово състояние. По такъв начин се изгражда една картина на търговската дейност, която при спазване на определените от законите изисквания има доказателствена сила по отношение установяването на търговските сделки.

2. Създаването на надеждна връзка между периодичните счетоводни отчети. Съгласно чл. 54 от търговския закон "Началният баланс за всяк година трябва да съответствува на заключителния баланс по предходната година".

Чрез текущото водене на търговските книги се проследява непрекъснатостта в дейността на търговеца. В такъв смисъл годишното приключване  и представянето на годишните счетоводни отчети е един закономерен резултат от текущо регистрираната информация. Годишните счетоводни отчети от своя страна са основата, на която се регистрира текущата информация през следващия отчетен период. Това задължение се визира в чл. 10 ал.1 от Закона за счетоводството: "Счетоводните регистри се откриват ежегодно към 1 януари, а за новосъздадените предприятия към датата на тяхното учредяване".

Текущото водене на търговските книги се осъществява чрез двата взаимносвързани счетоводни способа - система от счетоводни сметки и двойно записване по тях. Идеята за счетоводната сметка като носител на определена информация е възниканала още в зората на счетоводството. В резултат на взаимните контакти отделните търговци са откривали в своите книги таблици, по които са записвали сметните си отношение с конкретния дебитор или кредитор. Първоначално тези сметки са били откривани само за отделните лица, с които търговецът е имал отношение, но постепенно се е стигнало до извода, че счетоводната сметка, по която да се отразява всяко намаление или увеличение, може да открива и за отделните материални обекти - пари, стоки, недвижимо имущество и т.н. По такъв начин вместо тези наличности и техните промени да се отчитат чрез инвентарни описи, търговците са откривали таблици за всеки свой еднороден обект. По тези таблици намирали отражение според реда на тяхното възникване всяко увеличение и вясяко намаление, а при нужда не било никак трудно да се изчисли и крайната наличност.

Макар и на пръв поглед възникнали като едно техническо средство следва да се подчертае, че счетоводните сметки имат двуаспектно проявление. На първо място всяка сметка е един класификационен признак на юридически и икономически обособени еднородни обекти. Сметката е счетоводен символ на част от имуществото на търговеца или на неговеите резултати. Не е възможно една и съща счетоводна сметка да символизира юридически и икономически разнородни обекти. Например, когато в счетоводството следва да се регистрират текущо промените, които настъпват в стоките собственост на търговеца, то за тях следва да се открие сметка Стоки. Ако се касае до отразяване на промени в получените кредити, то тогава в счетоводството се открива сметка Получени кредити. И двата случая е ясно, че се отнася само до съответния обект.

На второ място, счетоводната сметка е един чисто технически прийом, една таблица, посредством който се регистрират и обобщават настъпилите промени в съответния обект.

Тъй като през течение на стопанската година промени могат да настъпят по всеки обект, въвлечен в оборота на търговеца, по принцип за всеки един се откирва и счетоводна сметка. Като се има предвид и връзката между текущото и периодичното счетоводство става ясно, че счетоводните сметки се откриват за активите, за пасивите, за капитала, за приходите и за разходите. Най-общо тяхното наименование съответствува на наименованието от счетоводния баланс и от отчета за приходите и разходите, например - сметка Стоки, сметка Разплащателна, сметка Задължения към кредитори, сметка Разходи за материали, сметка Приходи от продажби на стоки, сметка Печалба и т.н.

Записванията по сметките могат да се извършват по различни начини и това в исторически план се е обуславяло от обществения  прогрес. Първоначално записванията са били чисто описателни, което е изисквало допълнително групиране и изчисляване на наличностите при необходимост. В последствие се налагат като по-прогресивни така наречените синоптически записвания, при които изчисляването на крайната наличност се извършва много по-бързо и по-лесно.

Източник на информацията в статията и блога като цяло: Фирма за счетоводни услуги Гранд Консулт