Публичността на годишните счетоводни отчети се изразява в правото на всеки потребител на информация да се запознае с пре¬дставените от тях данни. Още в древна Гърция - една от люлките на човешката цивилизация - отчетите за държавните приходи и разходи са били публично достояние. Истинската необходимост от публикуване на годишните счетоводни отчети, обаче, може да се отнесе към периода на кодифициране на търговското право и възникването на капиталовите дружества. Тогава, когато собствеността е отделена от управлението на имуществото и когато всеки е потенциален капиталовложител, тогава публикуването на годишните отчети става задължение за управляващите.

В IV Директива на Европейската общност публичността на годишните счетоводни отчети е подробно третирана. Към всички страни се налага изискването търговските дружества да оповестяват публично годишните си отчети, според предвидения за това ред в националните им законодателства. В развитите страни начинът на публикуване на годишните счетоводни отчети е въпрос на престиж за всяко търговско дружество. Колкото неговите възможности са по-големи, толкова по-пълна и по-луксозна е публикацията на годишния отчет. Към него се представят годишните доклади на уп¬равляващите, самият отчет, анализите към него, историческа част, в която се проследява развитието на дружеството през изминалите години, перспективите в развитието, както и редица рекламни материали, свързани с дейността му.

Нашият Търговски закон предписва задължителното публикуване на годишния счетоводен отчет само за акционерното дружество като член 251, ал.4 гласи - Приетият от Общото събрание годишен счетоводен отчет се обнародва от Управителния съвет, съответно от Съвета на директорите. Доколкото обаче, съгласно чл.253, ал.2 за командитното дружество с акции се прилагат разпоредбите за акционерното дружество следва да се приеме, че публикуването се отнася и за командитните дружества с акции.

В същото време специалният закон в тази област - Закона за счетоводството чрез чл.43, ал.1 предписва публикуването на годи¬шните счетоводни отчети за всички видове дружества, в т.ч. и за персоналните, които водят своите търговски книги по двойното счетоводство.

Едно от най-съществените условия за приемането на годишния счетоводен отчет на годишното събрание и впоследствие за него¬вото публикуване е извършването на проверка и заверка от страна на специално оторизираните за тази цел лица. Погледнато исторически, необходимостта от контрол върху правилността на воденето на търговските книги възниква още в периода на XIII-XIV век, когато счетоводството вече се схваща като абсолютно задължително условие за дейността на търговеца. В италианските фадове- републики и в Англия още тогава възниква фигурата на аудитора /от латинската дума "изслушвам"/, чиято основна задача е да конт¬ролира и гарантира правилното водене на търговските книги.
Същинската история на проверката и заверката на годишните отчети обаче следва да се отнесе към втората половина на XIX век, когато развитието на крупните капиталови дружества изисква една гаранция както за капиталовложителите, така и за всички участници в стопанския живот, че търговските книги на съответния търговец представят вярно и честно действителните отношения. Първоначално в Англия, а по-нататък в САЩ, франция, Германия, Нидерландия и други стани се създават редица съюзи и организации на аудиторите, т.е. независимите проверители на счетоводните от-чети. Първоначално това са били счетоводители или юристи с из¬ключително висока професионална репутация, които са придобили правото да проверят годишния отчет и да го заверят, като за целта изкажат своето независимо и компетентно мнение. Отначало тези проверки са били задължителни само за банките, но постепенно те се разпростират върху кооперативните организации и акционерните дружества. Извън обсега на задължителните проверки остават само малките персонални дружества.

В нашата страна още през 1931 г. се създава Институт на заклетите експерт-счетоводител, чиито членове са извършвали посочената по-горе дейност. Този Институт обаче е закрит през 1948 г. във връзка с преминаването на България и нейната икономическа система към съветския модел. Институцията на независимите про¬верители беше напълно непозната и фактически безсмислена в ус¬ловията на социалистическото развитие.

С цел утвърждаване принципите на хармонизираното счетово¬дство Съветът на Европейската общност прие през 1984 г. своята VIII Директива, чрез която се третират общите въпроси по отно¬шение подготовката, утвърждаването и дейността на независимите стопански проверители. По силата на тази директива и в съответствие с националните изисквания на отделните държави подобни права могат да получат само почтени лица с достатъчен професи¬онален стаж и опит в областта на финансите, правото и счетоводството, доказани след съответните изпити. Отговорността на стопанските проверители пред собствениците и пред обществото е огромна, затова според повечето национални изисквания към тях се предявяват следните принципи:

• независимост;
• добросъвестност;
• лична отговорност;
• пазене на тайна;
• безпартийност.

С възстановяване на свободното стопанство у нас отново бе регламентиран статутът на стопанските проверители като беше прието наименованието дипломирани експерт-счетоводители.

Задължението на търговеца да представи за проверка и заверка своя годишен счетоводен отчет е намерило място по следния начин в Търговския закон. Чрез чл.53, ап.З,изречение 2 се дава най-общата постановка - Годишният счетоводен отчет трябва да бъде заверен от дипломиран експерт-счетоводител. Впоследствие тази норма се конкретизира по отношение на дружествата с ограничена отговор¬ност и на акционерните дружества, респективно комаизггните дружества с акции. Така чл.146 визира задълженията на дружествата с ограничена отговорност, а в членове 248-251 включително се третират тези въпроси по отношение на акционерните дружества.

Практиката на развитите страни показа, че за персоналните търговски дружества не е необходимо да бъде извършвана задължителна законова проверка. За тях остава възможността за доброволна проверка, когато това стане по една или друга причина наложително за тях.

Със съдействието на: Гранд Консулт - кантора предлагаща счетоводни услуги в гр. София